Ти се усмихваш,
 нежно ме държиш,
ръката ми е потна и
по колието стрелкат се звезди.
Денят се носи като кон
-наострен и жестоко
 галопиращ и някакво желе ядеме
в ресторанта,
по сребърните кантове на роклята
ми страстите въздишат,
жълта роза пада на земята
и ми подаряваш
някаква саксия с куркумат.
Не ми се пие никакво кафе,
кафето пия в нощите сама,
черешовия сок ще е добре,
аз искам себе си да разбера,
а пак мирише ми на терпентиново
море, което в сини квантовата ме
удавя.