Реката  Реката Реката
Тъгата не избира мислите,
връхлита с пагубни мъгли,
реката не забавя листите,
а посиняла ромоли.
Разблъсква тъмните треви,
измива слоговете кални,
и като в карнавал криви,
разпенените рокли бални.
Понесла мънички трески,
или искри небесни взела,                        
оглежда къдрави лески,
в ухаещата си кордела.
Копнее по брега набръчкан,.
по скалния му гръб лети,
понесла бурени и съчки
по свойте мокрещи пети.

Спокойна като във молитва,
тревожна като във война,
реката смело ме запитва,
ще спра ли в тази тишина?